Та Ха, айет 1 - Та. Ха | Tezekkur - Нека Коранът бъде вашата светлина

Та Ха

Мека135 АйетСтраница 312

Tâ-Hâ

Та. Ха.

Не ти низпослахме Корана, за да бъде страдание (тежест) за теб.

А за да бъде напомняне (поука) за притежателите на хушу (вълнение, трепет към Аллах).

И е низпослан от Сътворилия земята и високите небеса.

Всемилостивият се въздигна на Трона.

Той е притежателят на всичко що е на небесата и на земята, и на всичко между тях, и на всичко под мократа пръст.

И ти, дали ще говориш на глас или не, Той знае и тайното, и по-тайното.

Той е Аллах, няма друг Бог, освен Него. Негови са най-прекрасните имена.

Чу ли разказа за Муса (Мойсей)?

Когато видя един огън, рече така на семейството си: “Почакайте ме! Аз наистина видях огън. Може да ви донеса от там искра (светлина) или ще намеря при огъня (при светлината) напътствие към Него.”

И така, когато стигна там (до огъня (светлината)), бе призован: “О, Муса (Мойсей),

Аз съм твоят Господ. Свали сега обущата си, несъмнено ти си в свещената долина Тува.

Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!

Аз съм Аллах, няма друг Бог, освен Мен. Затова на Мен бъди раб и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!

Наистина този Час (съдният) непременно ще дойде и за да се въздаде на всяка душа според делата и Аз още малко и дори от Себе си ще го скрия.

Тогава невярващияте в него (съдния ден) и следващите страстите си, да не те възпиратат от това (от вярата в него ден), за да не се погубиш и ти!

Какво е това в десницата ти, о, Муса (Мойсей)?”

Рече той: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля (листа) за овцете си, и за други нужди я ползвам.”

Рече (Аллах): “О, Муса (Мойсей), хвърли я настрани!”

И той я метна, и изведнъж, ето я, пълзяща змия!

Рече (Аллах): “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я възвърнем в началния й образ (вид).

И сложи (пъхни) ръката си под мишницата и я извади сияйно бяла (светла), без болест, като друго знамение.

За да ти покажем от Нашите най-големи знамения (Чудеса).

Отиди при Фараона, защото той наистина престъпи.”

Рече (Муса) (Мойсей): “Господи мой, разтвори гръдта ми!

И улесни моето дело!

И развържи възела (заекването) на езика ми.

За да разберат словата ми!

И отреди за мен помощник от моето семейство.

Брат ми Харун (Арон)!

Дай ми сила чрез него!

И го приобщи към моето дело.

За да Те прославяме много.

И за да Те споменаваме много!

Наистина Ти си Съзиращия ни.”

Рече (Аллах): “О, Муса (Мойсей), твоята молба е изпълнена вече!

Несъмнено те облагодетелствахме още веднъж (както и преди).

Бяхме разкрили на майка ти каквото трябва.

(Бяхме й разкрили да го положи в сандък и да го пусне в морето (в река Нил), за да го изхвърли водата на брега и да го вземе един враг на Мен и на него. И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред очите Ми.”

А сестра ти (те следеше). (Когато те приеха в двореца) отиде (там) и каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. А ти бе убил човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Медйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса (Мойсей).

И те избрах Аз за Себе Си (като пророк).

Идете ти и брат ти с Моите знамения (чудеса), и не преставайте да Ме споменавате!

Идете двамата при Фараона! Наистина той престъпи.

Toгава му кажете благи слова, надявайки се да се опомни или да изпита вълнение!”

(Двамата) казаха: “Господи, ние наистина се страхуваме той да не ни отговори със злина или да не престъпи.”

Каза (Аллах): “Не се страхувайте и двамата! Аз несъмнено съм с вас. Чувам и виждам.

Тогава двамата отидете при него и му кажете така: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Израил и не ги измъчвай повече! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онези, които следват напътствието на Аллах!

И ни бе разкрито, че има мъчение за отричащите и отврърналите се.”

Отговори (Фараонът): “А кой е вашият Господ, о, Муса (Мойсей)?”

Каза (Муса) (Мойсей): “Нашият Господ е даващият на всяко нещо облика, а после напътващият го към Себе Си.”

Отговори (Фараонът) : “А какво е положението на предишните поколения?”

Каза (Муса) (Мойсей): “Знанието за това е в Книгата (Книгата майка) при моя Господ. И моят Господ нито пропуска, нито забравя.”

Той е, Който стори земята като постеля за вас и насложи пътища за вас, и изсипа вода от небето, а после чрез нея извади чифтове от различни растения.

Яжте и пасете добитъка си! И в това наистина има знамения (доводи) за разумните хора.

От нея ви сътворихме и в нея ще ви върнем, а от там ще ви извадим още веднъж.

И наистина му показахме всичките Наши знамения (чудеса), ала въпреки това той ги взе за лъжа и се възпротиви.

И каза : “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш от нашата земя с магията си, о, Муса (Мойсей)?

Тогава и ние ще ти доведем магия, подобна на твоята. И така определи среща на справедливо място, между нас и теб, която нито ние ще нарушим, нито ти !”

Каза (Муса) (Мойсей): “Срещата ни с вас нека бъде в деня за разкрасяване (в празничен ден) и да бъде сутринта, когато хората се събират!”

И така Фараонът се оттегли, а после се върна обратно, като събра след себе си лукавите.

Муса (Мойсей) им каза така: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви погуби с мъчение, измислящият лъжа непременно пропада.”

И поговориха помежду си за своите дела (хитрини), и скришом си пошепнаха.

Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да ви отклонят от най-правия ви път (от вашата вяра, религия).”

(Фараонът каза така) : „Вече подгответе своите хитрини (магии), после елате в редици и тогава ще сполучи онзи, който превъзхожда.”

Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще метнеш (тоягата си) или ние да бъдем първите ?”

Каза (Муса) (Мойсей): “Не, вие метнете!” И ето привидя му се от магията им как техните въжета и тояги запълзяват сякаш.

И тогава Муса (Мойсей) усети страх в себе си.

Казахме му : “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

И метни това, което е в десницата ти (тоягата си), то ще погълне стореното от тях. Стореното от тях е само една хитрина на магьосник. Магьосниците не ще сполучат откъдето и да идват.”

След това магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Господа на Харун (Арон) и на Муса (Мойсей).”

Каза (Фараонът): “Нима повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той наистина е над вас и той е който ви учи на магия. Тогава непременно ще отсека ръцете и краката ви на кръст, и после ще ви разпъна по столовете на фурми и така ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълго.”

Казаха: “Не ще те изберем пред ясните знаци, които ни се показаха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Но ти отсъждаш само тук, в земния живот.

Наистина ние повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, която ти ни принуди да сторим. И Аллах е по-добър и по-вечен.”

Наистина който се яви като престъпник пред своя Господ, за него ще е Адът. Там той нито ще умре, нито ще живее.

А който дойде при Него като вярващ, като извършил праведни дела (пречистващи пороците от душата му), именно за такива са висшите степени.

Райските градините Адн, сред които реки текат. И там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил (от пороците на душата си).

И наистина Ние разкрихме на Муса (Мойсей) така: “Тръгни на път нощем с Моите раби и отвори за тях сух път! Не се страхувай, че ще те застигне (Фараонът) и не се плаши (от удавяне)!”

Така Фараонът с войските си ги последва, а подир това морето ги погълна (удавиха се във водата) напълно.

И заблуди Фараонът своя народ и възпрепятства напътствието (на народа си).

О, синове на Израил, бяхме ви спасили от вашия враг и бяхме определили среща с вас в дясната страна на Планината Тур, и бяхме ви спуснали над вас манна небесна и пъдпъдъци.

Яжте от благата, които ви дарихме, и не проявявайте гнет в това, за да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен заради страстите си (последвал е страстите на душата си и е изпаднал в заблуда).

Аз опрощавам всеки, който се покае (пред духовен учител) и (за втори път) стане вярващ (вярата се изписва в сърцето му и става по-силна), и върши праведни дела ( чрез споменаване изчиства пороците от душата си), после той бива напътен към Мен (за да срещне духът му Моя Лик).

“О, Муса (Мойсей), какво те накара да избързаш (да се отделиш) от своя народ,?”

Рече (Муса) (Мойсей): “Те идат след мен, а аз избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен от мен.”

Рече (Аллах): “Наистина Ние изпитахме твоя народ след теб и Самири ги заблуди.”

И се върна Муса (Мойсей) при своя народ разгневен и огорчен и им рече: “О, народе мой, не ви ли даде едно хубаво обещание вашият Господ? Или срокът за това ви се стори дълъг, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте обещанието си към мен?”

Рекоха (те): “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, та ги захвърлихме (в огъня, за да ги разтопим). Така ги захвърли и Самири.”

И направи той от това телец за тях, който мучеше. И рекоха (Самири и поддръжниците му): “Това е вашият бог и богът на Муса (Мойсей), ала той забрави.”

Нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?

А Харун (Арон) преди това им каза: “О, народе мой, това е само за ваше изпитание. Всемилостивият е наистина вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

Рекоха (те): “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса (Мойсей) при нас.”

Рече (Муса) (Мойсей): “О, Харун (Арон), като ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи (да ги предупредиш),

Защо не ме последва? Нима се възпротиви на моята заповед?”

Рече (Харун) (Арон): “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за косата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Израил и не удържа на моята дума (не изпълни моята заповед).”

Рече: “О, Самири, тогава какво ти бе намерението (какво им каза)?”

Рече (Самири): “Аз видях това, което другите не видяха. Взех една шепа (пръст) от следата на Пратеника (Джибрил) и я метнах (в стопения метал). Така (това) се видя красиво на душата ми (на мен).”

Рече (Муса) (Мойсей): “Иди вече! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб непременно следва обещаното (мъчение), от което не можеш да избягаш. И погледни към твоя бог, комуто прославяш усърдно! Непременно ще го изгорим, после ще разпръснем прахта му изцяло в морето.”

Вашият Бог е Аллах и няма друг Бог, освен Него. Той всяко нещо обхваща със знанието Си.

Ето така ти съобщаваме вестите от миналото. И ти дадохме Напомнянето (Корана) от Наша страна.

100

И който се отдръпне от него, ще понесе (тъжък) товар (изгубените степени) в Деня на възкресението.

101

Те в него (в мъчението, което следва от този товар) ще пребивават вечно. И колко лошо бреме е то в Деня на възкресението!

102

В Деня, в който ще се протръби с Рога. Ще съберем Ние престъпниците посинели целите.

103

И ще шепнат те помежду си: “ (На земята) останахте само десет (дни).”

104

Ние по-добре знаем какво говорят. По-разумният сред тях ще рече: “Останахте само един ден.”

105

И те питат за планините. Кажи им : “Моят Господ изцяло ще ги разхвърли.

106

И ще превърне в плоско поле тяхното място.

107

И не ще видиш там (на тяхното място) нито долина, нито хълм.”

108

И в Деня, ще последват зовящия, в който няма съмнение. И гласовете срещу Всемилостивия заглъхват. Тогава не може да чуеш нищо (никакъв глас) , освен шепот.”

109

В Деня, няма полза от ничие застъпничество, освен от застъпничеството на получилия позволението и благоволението на Всемилостивия.”

110

Знае Той (Аллах) онова, което е било преди тях и това, което ще бъде след тях (тяхното минало и бъдеще), а те не могат да знаят това (нямат знание в това отношение).

111

И всяко тяло (всеки) склони глава пред Вечноживия и Неизменния и угнетителите се погубиха (заслужиха Ада).

112

И онзи, който като вярващ (в чието сърце е записана вярата) върши праведни дела (пречистващи пороците на душата), не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване (по отношение спечелените степени).

113

Ето така Ние низпослахме Корана на арабски и оповестихме обещаното в него, за да станат притежатели на таква (да се побоят да не изгубят милостта на Аллах) или това да е напомняне (поука) за тях.

114

Ето Всевишния и Истинския владетел, Аллах,! И не прибързвай с Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, дай ми още знание!”

115

И наистина вече повелихме на Адем (Адам) обет преди, а той го забрави. И не открихме у него решителност.

116

И бяхме рекли на ангелите: “Поклонете се на Адем (Адам)!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.

117

Подир това рекохме (на Адам): “О, Адем (Адам), наистина той е враг на теб и на твоята съпруга. Тогава (внимавайте) да не ви изведе(и) двамата от Рая и така да станете от страдащите!

118

И за теб там (в Рая) няма нито глад, нито ще бъдеш разголен.

119

И наистина не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

120

Но сатаната му подшушна и му рече: “О, Адем (Адам), да ти покажа ли дървото на вечността и да ти помогна ли за (да стигнеш до) едно непреходно царство?”

121

Подир това и двамата ядоха от него (от дървото), и пред тях се разкриха срамните им места, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адем (Адам) не се вслуша в своя Господ, и така се заблуди.

122

После неговият Господ го избра, прие покаянието му и го напъти към Себе Си.

123

И рече (Аллах): “И двамата слезте (долу) от тук ! Всички (вие и станата) като врагове един на друг! Оттук нататък ще ви се изпрати напътствие от Мен, тогава който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.

124

А който обръща гръб на Моето напомняне, за него има живот с лишения и сляп ще го събудим в Деня на възкресението.”

125

И ще рече (в Деня на възкресението): “Господи, защо ме събуди сляп, а аз всъщност бях зрящ?”

126

Ще рече (Аллах): “Ето така, дойдоха при теб Нашите знамения, а ти ги забрави. По същия начин (както ти направи), в него Ден (и) ти ще бъдеш забравен.”

127

Така наказваме всеки, който престъпва и отхвърля знаменията на своя Господ. А мъчението на отвъдния живот е по-суровото и е вечно.

128

Нима още не се напътиха към Мен? И не им ли се изясни колко от поколенията преди тях, из чиито жилища сега те ходят, погубихме? В това наистина има знамения (поука) за разумните (почитащите забраните на Аллах) хора.

129

И ако нямаше слово (изречено) по-рано от твоя Господ и определен срок, (мъчението) неизбежно щеше да ги настигне.

130

Тогава бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева и преди залеза на слънцето, и прославяй Го в часове през нощта и през деня, с надеждата по този начин да станеш от тези, от които Той е доволен!

131

И не спирай поглед (не се възхищавай) на прелестите на земния живот, които дадохме на някои, за да ги изпитаме с това! А препитанието на твоя Господ е по-доброто и вечното.

132

И повели на твоето семейство (и на близките си) да отслужват молитвата, и самият ти бъди търпелив в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. И хубавият край е за притежателите на таква (богобоязливите) (боящтите се да не изгубят милостта на Аллах).

133

И рекоха: “Не става ли да ни донесе знамение от своя Господ?” Нима при тях не дойдоха ясни знаци в предишните Писания?

134

А ако преди това Ние ги бяхме погубили с мъчение, неизбежно щяха да кажат: “Господи, не можеше ли да ни изпратиш пратеник? Тогава ние преди да бъдем унизени и опозорени щяхме да последваме Твоите знамения.”

135

Кажи им: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кой е на правия път (водещ към Аллах) и кой е напътен към Мен!”

20:1

Мариям

Ал-Анбия

طه

Та, ха.

Та. Ха.

...