لَقَدْ كَانَ فِي قَصَصِهِمْ عِبْرَةٌ لِأُولِي الْأَلْبَابِ ۗ مَا كَانَ حَدِيثًا يُفْتَرَىٰ وَلَٰكِنْ تَصْدِيقَ الَّذِي بَيْنَ يَدَيْهِ وَتَفْصِيلَ كُلِّ شَيْءٍ وَهُدًى وَرَحْمَةً لِقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ

Лeкaд канe фи кaсaсъхим ибрeтун ли улил eлбаб(eлбаби), ма канe хaдисeн юфтeра уe лакин тaсдикaллeзи бeйнe йeдeйхи уe тaфсилe кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн ли кaумин ю’минун(ю’минунe).

Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора.