Аш-Шуара, айет 1 - Та. Син. Мим | Tezekkur - Нека Коранът бъде вашата светлина

Аш-Шуара

Мека227 АйетСтраница 367

Şairler

Та. Син. Мим.

Това са знаменията на Ясната Книга.

Още малко и ще погубиш себе си затова, че те не стават вярващи!

Ако искахме, бихме им спуснали знамение от небето и така щяха да сведат глави пред него (щяха да го приемат).

И не е идвало при тях нито едно ново напомняне (повеля) от Всемилостивия, без те да са се отвърнали от него.

И така те взеха това за лъжа, но скоро ще дойде при тях вестта за онова, на което се подиграваха.

Нима те не поглеждат към земята, колко различни видове двойки (насаждения) накарахме да поникнат от нея?

В това наистина има знамение, но повечето от тях не станаха вярващи.

И твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И бе призовал твоят Господ Муса (Мойсей) да отиде при хората-угнетители.

Нима хората на Фараона няма да станат (все още) притежатели на таква (богобоязливи) (боящи се да не изгубят милостта на Аллах)?”

(Муса) каза: “Господи мой, аз се страхувам да не ме вземат за лъжец.

И сърцето ми се свива, и езикът ми се затруднявам да говоря, затова изпрати и Харун!

Според тях аз съм грешен, затова ме е страх да не ме убият.”

Каза (Аллах): “Не, хайде, отидете двамата (заедно) с Нашите знамения! Несъмнено Ние сме чуващи, заедно с вас .

Хайде, идете (двамата) при Фараона и кажете: “Ние сме пратеници на Господа на световете.

Изпрати с нас синовете на Израил!”

Каза (Фараонът): “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас доста години от живота си?

И ти направи каквото щеше да направиш (извърши убийство). Ти си от неблагодарните.”

Каза (Муса): “Когато сторих това, тогава бях от заблудените.

И избягах тогава, защото се уплаших от вас, но моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

И тази благодат, за която ме упрекваш е поробването ми и поробването на синовете на Израил.”

Рече (Фараонът): “А какво е (какво означава) Господът на световете?”

Каза (Муса): “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

Рече (Фараонът) на тези около него: “Чувате ли?”

Каза (Муса): “Вашият Господ и Господът на тези преди вас”.

Рече (Фараонът): “Наистина вашият пратеник, изпратен при вас, е луд”.

Каза (Муса): “И ако проумявате, Той е Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях”.

Рече (Фараонът): “Ако наистина приемеш друг бог, освен мен, ще те хвърля при затворниците”.

Каза (Муса): “Дори ако ти донеса ясен довод ли?”

Рече (Фараонът): “Донеси го, ако казваш истината!”

И върху това Муса метна тоягата си, и ето я една явна змия!

И извади ръката си, и ето я сияйнобяла стана тя за гледащите!

Каза (Фараонът) на знатните около него: “Този наистина е един вещ магьосник.

Иска да ви изкара с магията си от земята ви. Какво ще посъветвате тогава?”

Казаха: “Дай отсрочка на брат му и на него, и прати по градовете събирачи.

Да доведат всички вещи магьосници!”

И така магьосниците бяха насъбрани в определения час на определения ден.

И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

(Хората казаха:) “Ще последваме магьосниците, ако те победят!”

И магьосниците, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако спечелим ние?”

Рече (Фараонът): “Да, и тогава ще бъдете от моите приближени.”

Муса им рече: “Хвърляйте, каквото ще хвърляте!”

И таке те хвърлиха своите въжета и тояги, и рекоха: “За могъществото на Фараона ние ще сме победителите.”

А после и Муса хвърли своята тояга, и тогава тя погълна онова, с което измамваха!

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

И рекоха: “Повярвахме в Господа на световете.

В Господа на Муса и Харун!”

Рече (Фараонът): “Нима повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той наистина е по-голям (майстор) от вас и ви е научил на магия. И много скоро ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и ще разпъна всичките.”

Рекоха: “Няма значение! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

Надяваме се да ни опрости прегрешенията нашият Господ, защото станахме първи от вярващите.”

И на Муса открихме: “Отпътувай с Моите раби нощем! И неибежно ще сте преследвани.”

И така Фараонът изпрати събирачи из градовете.

“Това несъмнено е една група с малко (на брой) хора.

И те наистина са (една общност), която ни разгневява (и изпитва гняв към нас).

А ние несъмнено сме общност, от която (всички) се плашат.”

И така Ние ги пропъдихме (Фараона и хората му) от градини и извори.

И от съкровища, и от знатни места.

И така оставихме това в наследство на синовете на Израил.

И тръгнаха да ги преследват (към Червено море).

И когато двете групи се видяха, последвалите Муса рекоха: “Настигнаха ни.”

Рече (Муса): “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти (спаси)!”

И тогава разкрихме на Муса: “Удари тоягата си в морето!” И веднага то се разцепи (раздели се на две). И всяка половина стана като огромна планина.

И сторихме и другите да се приближат.

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

После издавихме (в морето) другите.

В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях не повярваха.

И твоят Господ, Той наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И прочети им вестта за Ибрахим!

Когато бе рекъл на баща си и народа си: “На какво служите?”

Рекоха те: “Служим на идоли и така ще продължим да им се кланяме.”

Рече (Ибрахим): “Чуват ли ви, когато ги зовете?

Или ви помагат, или вредят?”

Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни да правят (служат) така.”

Рече им (Ибрахим): “И виждяхте ли (какво представляват) онези, на които служите?

Онези, на които се покланяте, както правеха предците ви?”

Те наистина са мои врагове, освен Господът на световете.

Той е който ме сътвори и ме напъти.

И Който ме храни, и ми дава да пия.

И когато се разболея, Той ме изцелява.

И Той е, Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи.

И на Когото се надявам да ми опрости греха в деня на покаянието.

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи с праведните!

И направи споменаването ми пред идните (поколения) достойно.

И ме направи наследник на блажения Ти Рай!

И опрости баща ми! Той наистина остана сред заблудените.

И не ме сторвай опечален в Деня, когато ще бъде възкресението.

В Деня, когато няма да има помощ нито от богатството, нито от синовете (не ме опозорявай).

Освен онези, които дойдат при Аллах с чисто (отдадено) сърце.

И Раят бе приближен за притежателите на таква (богобоязливите).

И Адът ясно бе показан на заблудените.

И им се рече: “Къде са онези, на които служихте?”

Идолите, на които се покланяхте, вместо на Аллах помагат ли ви (могат ли да ви помогнат) или на себе си могат ли да помогнат?

Те (идолопоклонниците) и заблудените ще бъдат хвърлени (влачени по земята, с надрани носове) Там (в Ада),

И всички войски на Иблис.

Те (идолите и служещите им), карайки се там, рекоха:

“Кълнем се в Аллах, наистина ние бяхме в една явна заблуда.

Вас приравнявахме с Господа на световете.

И ни заблудиха не други, а престъпниците (възпрепятстващите напътствието).

100

Сега вече нямаме нито един застъпник.

101

Нито близък приятел (има за нас).

102

И да имаше за нас само още едно завръщане (на земята), тогава щяхме да сме от вярващите.”

103

В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях (въпреки това) не повярваха.

104

И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния.

105

Народът на Нух (Ной) взе за лъжци пратениците.

106

И техният брат Нух бе им казал: “Няма ли да станете притежатели на таква (богобоязливи)?

107

Наистина аз съм един доверен пратеник за вас.

108

Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен!

109

И не искам от вас отплата срещу това (известие). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.

110

Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен!”

111

А те казаха: “Да те последваме (и ние) ли, при положение, че те следват най-презрените?”

112

Каза им: “Нямам знание за това, което вършат те?

113

Равносметката им е единствено при моя Господ, само ако можехте да осъзнаете.

114

И аз не ще прогоня вярващите.

115

Аз съм само един явен пратеник (предупредител).”

116

Казаха: “О, Нух, ако не престанеш (да ни предупреждаваш), ще бъдеш пребит с камъни.”

117

Каза (Нух): “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

118

Затова отсъди така между нас, че спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

119

И така спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.

120

Сетне Ние издавихме останалите (онези, които не се качиха на Ковчега).

121

В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах).

122

И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния.

123

Адитите взеха (изпратените им) пратениците за лъжци.

124

Техният брат Худ им каза: “Няма ли да станете (богобоязливи) притежатели на таква (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)?

125

Аз наистина съм един доверен пратеник за вас.

126

Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен!

127

И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.

128

Градейки на всяко възвишение символ (паметник), нима (напразно) с ненужното се занимавате?

129

И правите паметници, надявайки се да останете вечни (на този свят).

130

И когато упражнихте сила, направихте го като тирани (угнетихте).

131

Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и ми се покорете!

132

И станете притежатели на таква (богобоязливи) към Онзи, Който ви даде вашето знание (пожелайте Лика на Аллах).

133

Помогна ви с добитък и синове.

134

И с градини, и извори…

135

Наистина аз се страхувам мъчението на великия Ден да тегне над вас.”

136

Казаха те: “За нас е същото и да проповядваш, и да не си от проповедниците.

137

Това не е нищо друго, освен обичаите (измислиците) на предишните.

138

И ние не ще бъдем измъчвани.”

139

Така го взеха за лъжец, и затова Ние ги погубихме. В това наистина има знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах).

140

И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния.

141

И самудяните взеха (изпратените им) пратениците за лъжци.

142

Техният брат Салих им каза: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)?

143

Аз наистина съм един доверен пратеник за вас.

144

Тогава станете богобоязливи (притежатели на таква) към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен (последвайте ме)!

145

И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.

146

Нима тук ще бъдете оставени в сигурност?

147

Сред градини и извори…

148

И жито, и цъфнали цветове на фурми...

149

И си правите умело домове в планините.

150

151

И не се покорявайте на повелята на престъпващите.

152

Те са, които сеят развала по земята и не поправят!”

153

И казаха: “Ти си само от омагьосаните.

154

Ти си само един човек като нас. Тогава донеси ни знамение, ако говориш истината!”

155

Каза (Салих): “Това е женска камила. Тя има право да пие вода, а в определен(и) ден (дни) и вие имате право да пиете вода.

156

И не я докосвайте със зло, (ако го направите) да не ви сполети мъчението на великия Ден!”

157

Въпреки това я заклаха, а после съжалиха за това.

158

И ги сполетя (обхвана) мъчението. В това наистина има знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах).

159

И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния.

160

И народът на Лот също взе пратениците за лъжци.

161

Техният брат Лот бе им казал: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)?

162

Аз наистина съм един доверен пратеник за вас.

163

164

И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.

165

Нима ходите при (ближите с) мъжете от хората,

166

А оставяте съпругите си, сътворени за вас от вашият Господ? И да, вие сте престъпващи хора.”

167

Казаха: “О, Лут, ако ти не престанеш (да ни предупреждаваш), ти неизбежно ще бъдеш прокуден (от земята си)!”

168

Каза им: “Аз наистина силно ненавиждам вашите деяния.

169

Господи, спаси мен и моето семейство (и последвалите ме) от това, което вършат!”

170

И така Ние спасихме всички, него и семейството му (и последвалите го),

171

Освен една старица сред останалите (съпругата на Лот).

172

После унищожихме другите (прекъснахме поколенията им).

173

И изсипахме върху тях дъжд. Ужасен бе дъждът за предупредените!

174

В това наистина има едно знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах).

175

И твоят Господ, Той е наистина Всемогъщия, Милосърдния

176

И народът на Ейке (Горичката) (също) взеха пратениците за лъжци.

177

Шуайб им бе казал: “Няма ли да станете богобоязливи (притежатели на таква) (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)?

178

Аз наистина съм един доверен пратеник за вас.

179

180

И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.

181

И бъдете внимателни по отношение на мярката (отрицателните стойности да не натежат във везните ви), и не бъдете от угнетилите (душите си)!

182

И претегляйте (мерете) с везните (мярката) на напътените (пожелалите Лика на Аллах) (спечелените от вас положителни стойности да са повече от отрицателните стойности)!

183

И не намаляйте от нещата на хората (пречейки им да пожелаят Лика на Аллах, не давайте повод спечелените от тях положителни стойности да са по-малко от отрицателните стойности), и (давайки повод за това) не сейте развала по земята!

184

И станете богобоязливи (притежатели на таква) към Онзи, Който сътвори вас и поколенията преди вас (пожелайте Лика на Аллах)!”

185

И казаха: “Ти си само от омагьосаните.

186

Ти си само един човек като нас.И ние наистина те мислим за лъжец.

187

Ако ти си от доверените (ако говориш истината), накарай къс от небето да падне върху нас!”

188

Каза (Шуайб): “Моят Господ много добре знае какво правите.”

189

И го взеха за лъжец, и така ги сполетя мъчението на „мрачния ден”. Наистина то бе мъчение, като мъчението във Великия ден.

190

В това наистина има едно знамение (поука), но повечето от тях не повярваха (не пожелаха да Лика на Аллах).

191

И твоят Господ, Той наистина е Всемогъщия, Милосърдния

192

И Този (Коран) наистина е низпослан от Господа на световете.

193

Довереният Дух (Джибрил) го спусна

194

В твоето сърц, за да бъдеш от предупредителите,

195

На един ясен арабски език.

196

И наистина Той е (споменат) в писанията на предишните.

197

Не бе ли знамение за тях, да го знаят учените сред синовете на Израил?

198

И ако Го бяхме низпослали на някой чужденец (не арабин),

199

И той да им Го четеше, те пак нямаше да му повярват (нямаше да пожелаят да Лика на Аллах).

200

Така Го вложихме в сърцата на престъпниците.

201

И те не ще повярват в Него, докато не видят болезненото мъчение (няма да пожелаят Лика на Аллах).

202

А то (мъчението) ще ги сполети внезапно и няма и да го усетят.

203

Тогава ще кажат: “Дали ние ще сме от дадените отсрочка?”

204

Или те бързат за Нашето мъчение?

205

Виждаш ли? Даже да им дадем още години да се наслаждават,

206

После пак ще ги сполети онова (мъчението), което им бе обещано.

207

Даденото им за наслада няма да ги избави.

208

И не погубихме никое селище, без (да му изпратим) предупредители.

209

Помни, че Ние не сме (не станахме) угнетители.

210

И сатаните не Го спуснаха (Корана).

211

Не им е отредено (това) (не е по техните сили) и не могат да го сторят.

212

Наистина те са ограничени (възпрепятствани) да чуят (откровението).

213

Тогава не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

214

И предупреди най-близките си роднини.

215

И спусни крилата си над вярващите, които те последват!

216

А ако ти се противят, кажи им: “Аз наистина съм далеч от онова, което вършите.”

217

И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния.

218

Той е, който те вижда, като се изправяш.

219

И (вижда) твоите движения сред покланящите се в суджуд.

220

Наистина Той е Всечуващия, Всезнаещия.

221

Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

222

Слизат при всички клеветници и грешници.

223

Те са, които се вслушват (в сатаните), и повечето от тях са лъжци.

224

И Поетите (които са против Аллах), тях ги следват (само) заблудените.

225

Не виждаш ли как те бродят из всяка долина (с празни мечти)?

226

И наистина те изричат това, което не вършат.

227

Угнетителите много скоро ще узнаят към какво място (Ада) ще се завърнат (ще бъдат хвърлени), освен вярващите (пожелалите Лика на Аллах) и вършещите праведни дела (пречисващи душевните пороци), и споменаващите често (името на) Аллах, и подкрепяните (от страна на Аллах), когато бъдат угнетени.

26:1

Ал-Фуркан

Ан-Намл

طسم

Та, син, мим.

Та. Син. Мим.

...