Ал Имран, айет 200 - вярващи желаещи в земния живот да отдадат духа си на | Tezekkur

Медина200 АйетСтраница 50

İmran Ailesi

Алиф. Лам. Мим.

Аллах! Няма друг Бог освен Него, Вечноживия, Неизменния!

Той ти низпосла (стих по стих) Книгата (Корана) с истина, потвърждаваща онова (книгите), което бе преди нея. Низпосла също така Тората и Библията.

Преди това низпосла за хората, като напътствие (Тората и Библията) и после низпосла разграничението (Корана, който разграничава правилното от неправилното). И наистина те отрекоха знаменията на Аллах. За тях има сурово мъчение. Аллах е Всемогъщ, Въздаващ отмъщение.

Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.

Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия.

Той е, Който низпосла на теб Книгата. Една част от знаменията в нея са ясни (разбираеми по смисъл, изразяващи явни заповеди), те са основата на Книгата, а останалите са неясни (техният смисъл може да се тълкува по различни начини). Ала онези, в чиито сърца има изкривяване (клонят към неправилното), следват неясните знамения (които имат нужда от разяснение) от Книгата. И с цел да всеят смут, искат да ги разтълкуват. Ала никой, освен Аллах, не знае тяхното тълкуване. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в Нея, всичкото е от нашия Господ.”, но и те не могат да разтълкуват. Единствено улулелбаб (премъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах; онези, на които са им били разкрити тайните) могат да разтълкуват.

“Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил към Себе Си! И дари ни с милост от Теб! Наистина Ти си Вседаряващия.

Господи, Ти си който ще събере хората в Деня, за който няма съмнение. Наистина Аллах не нарушава обещаното.”

Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.

(Тяхното положение е) подобно на рода на Фараона и на онези преди тях, които взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. И Аллах е строг в наказанието.

Кажи им на неверниците: “Скоро ще бъдете поразени и събрани в Ада. И колко лоша постеля е той!”

(При битката в Бедир) има за вас знамение в две сражавали се групи – едната, сражаваща се по пътя на Аллах, и другата – тази на неверниците. И им се привидяха (на втората група) двойно повече от тях. И Аллах подкрепя със Своята помощ, когото пожелае. В това наистина има поука за прозорливите.

Разкрасена се показа за хората любовта към страстите им: към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но Лика на Аллах е най-прекрасното място за приют.

Кажи им: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За тези, които се пазят да не изгубят милостта на Аллах, при техния Господ има градини, сред които реки текат и в които ще пребивават вечно, и пречисти съпруги и благоволение от Аллах. Аллах най-добре съзира рабите си.

Тези (които се пазят) казват: “Господи наш, без никакво съмнение ние повярвахме! Опрости греховете ни и ни опази от мъчението на Огъня!”

(Те са) търпеливите и искрените (които държат на думата си), и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.

Аллах засвидетелства, че няма друг Бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието засвидетелстваха, че няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия.

Ислямът (отдаването на Аллах) е религията (вярата) при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие, след като знанието дойде при тях, заради злобата помежду им. А който потулва (отрича) знаменията на Аллах, то Той наистина прави бързо равносметката.

И ако след това спорят с теб, кажи им: “Аз и онези, които ме последваха отдадохме физическите си тела на Аллах.” И кажи на дарените с Писанието и на незнаещите: “И вие отдадохте ли се (отдадохте ли физическите си тела на Аллах)?” А ако са ги отдали, то тогава са от напътените, а ако се отвърнат - твой дълг е само да ги известиш. Аллах най-добре вижда рабите си.

Онези, които отричат знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливоста, възвести ги с болезнено мъчение!

Те са онези, чиито дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители.

Не видя ли ти дарените с Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им, а после някои от тях се отвръщат, противейки се.

Това е, защото казват: “Нe ще ни засегне Огънят, освен и само в броени дни.” И ги подведе тяхната клевета в религията (вярата).

И в какво положение ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила? А те не ще бъдат угнетени.

Кажи им: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.

И въвеждаш Ти нощта в деня и деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш.”

Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той не е с нищо(с благодат и добродетел) от Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането (там до където ще се издигне духът е Лика на Аллах).

Кажи им: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила.”

В този Ден всяка душа ще намери доброто, което е сторила (ще види всичките си дела във филма на живота си), и злото, което е сторила, ще иска да са отдалечи от него. Аллах ви предупреждава за Себе си. И Аллах е състрадателен към рабите.

Кажи им: “Ако обичате Аллах, последвайте ме и Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви (ще ги превърне в добрини). И Аллах е опрощаващ, милосърден.”

Кажи им: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се, Аллах не обича неверниците.

И наистина Аллах избра над световете Адем (Адам) и Нух (Ной), и рода на Ибрахим (Авраам), и рода на Имран.

(Те са) потомство едни на други. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”

И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво тя е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам (Мария). И Те моля да я закриляш от прокудения сатана, заедно с потомството й!”

И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария (Захария). Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече и той: “О, Мариам (Мария), откъде имаш това?” Казваше тя: “От Аллах е.” Наистина Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.

Там Закария позовавайки своя Господ рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”

И както стоеше (Закария), молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя (Йоан), който ще потвърди (Иса (Исус) Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”

Рече (Закария): “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече Аллах: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”

Рече (Закария): “Господи, дай ми знак!” (Аллах рече) : “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само със знаци (като посочваш). И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!”

И ангелите бяха рекли: “О, Мариам (Мария), Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените в световете!

О, Мариам (Мария), смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд , и се кланяй с покланящите се!”

Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си (томбола) кой от тях да се грижи за Мариам (Мария). И когато спореха, ти не бе там при тях.

И ангелите бяха рекли: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса (Исус), синът на Мариам (Мария), знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените (на Аллах).

И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”

Рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” (Аллах рече): “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.

И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Библията.

И ще го стори (Месията) пратеник при синовете на Израил: (Ще им каже така) : “Донесох ви знамение (чудеса) от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамения (доводи) за вас, ако сте наистина вярващи.

(И дойдох) да потвърдя (стиховете) от Тората, които са преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено. И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се да не загубите милостта на Аллах, и ми се покорете!

Наистина Аллах е и моят Господ и вашият Господ. На Него станете раби! Това е правият път водещ към Аллах.”

И когато Иса почувства неверие от тях, рече: “Кои са моите помощници (по пътя на Аллах)?” Неговите ученици (апостолите) рекоха: “Ние сме помощниците. Повярвахме в Аллах (пожелахме да Му отдадем духовните си тела в земния живот) и свидетелствай, че сме отдадени на (Аллах)!”

Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!”

И (юдеите) лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. И Аллах е над лукавите.

Когато Аллах рече: “О, Иса (Исус), Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от неверниците, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и тогва ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”

А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение и в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”

А на онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах в земния си живот) и вършат праведни дела (изчистват пороците на душата), Той ще им изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.

Това, което ти четем е от знаменията и от Мъдрото напомняне.

Примерът с Иса (Исус) пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.

Истината е от твоя Господ. Тогава не бъди от съмняващите се!

А на онзи, който спори с теб за знанието, което си получил, кажи: “Елате да извикаме (да се съберем на едно място), нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, ние и вие, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”

Това за (Исус) е истинната вест. Няма друг Бог освен Аллах. И Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.

А отвърнат ли се, Аллах знае най-добре сеещите развала.

Кажи им: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас, да не служим на друг, освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме от мюсюлманите (отдадените)!”

О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим (Авраам)? Тората и Евангелието не бяха низпослани преди него (след него бяха низпослани). Нима не проумявате още?

Ето, вие сте такива, спорихте за онова, за което нямате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? И Аллах знае, вие не знаете.

Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин – ханиф (вярващ в един Бог–Аллах, вярващ в отдаването на духа в земния живот на Аллах и отдаден – осъществил духовно сливане и отдаване на Аллах, както е повелено, в земния живот) и той не бе от съдружаващите.

Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк (Мухаммед с.а.в) и тези, които повярваха (пожелаха в земния живот да достигнат Аллах). И Аллах е Покровителят на вярващите.

Една група от хората на Писанието поискаха да ви заблудят. Ала не ще заблудят никого, освен себе си, но не осъзнават това.

О, хора на Писанието, защо, след като сте свидетели, отричате знаменията на Аллах?

О, хора на Писанието, защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, въпреки че (я) знаете?

А една група от хората на Писанието рече (на друга): “През деня приемайте низпосланото на вярващите, а в края (на деня) го отричайте, надявайки се те да се обърнат (от своята вяра)!

И (притежателите на Писанието) рекоха: „Доверявайте се само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи им (о, Мухаммад): “Несъмнено напътствието е достигането до Аллах (достигането на духа на човек до Аллах преди смъртта). Това е да се даде на друг подобно на онова, което бе дадено на вас.” Нима ви оспорват пред вашия Господ. Кажи им: “Благодатта е в Ръцете на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” И Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

Той отличава с милостта Си когото пожелае. И Аллах е Владетелят на великата благодат.

Сред хората на Писанието има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат обратно, но сред тях има и такива, на които и един динар да повериш, не ще ти го върнат, освен ако не висиш над тях постоянно. Това е, защото рекоха: “Нямаме отговорност за неграмотните.” И знаейки изричат лъжа за Аллах.

Не (не е така), който изпълни своя обет (към Аллах) и стане боязлив, то Аллах обича притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах).

Наистина те са онези, които продават на нищожна цена обета си към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях ще има болезнено мъчение.

А група от тях (от дарените с Писанието) четейки си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и знаейки изричат лъжа за Аллах.

Не е възможно човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а би казал: “Бъдете господни люде”, съгласно Писанието, което сте изучавали и научили!

И не ще ви повели да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах?

И когато Аллах взе обет от (Небиите) Пророците: “Дадох ви писание и мъдрост, после, когато при вас дойде един (Ресул) Пратеник, да потвърди наличното у вас. Непременно ще му повярвате и ще му помогнете!”, рече (Аллах): “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” (Те) рекоха: “Съгласни сме.” И рече (Аллах): “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!”

А който след това се отметне (от Пратеника, който ще дойде след Пророците), то тези са нечестивците.

Нима още търсят друга религия (вяра), освен тази на Аллах, на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и те при Него ще бъдат върнати.

Кажи им: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и на родата му, и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. И не правим разлика между никого от тях и на Него (на Аллах) сме отдадени.”

А който търси друга религия (вяра,) освен Исляма (отдаването на Аллах), тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.

Как ще напъти към Себе си Аллах хора, отричащи, след като са повярвали и засвидетелствали, че Пратеникът е истински, и при тях са дошли ясните знаци? И Аллах не напътва към Себе си хората-угнетители.

Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на ангелите, и на всички хора.

В него (проклятието) те ще пребивават вечно. Нито ще се облекчи мъчението им, нито ще се забави.

Освен на онези, които после се покаят и изчистят (изчистват пороците от душите си). Тогава Аллах наистина е опрощаващ, милосърден.

А на онези, които повярваха и после отрекоха, и после неверието им порасна, на тях не ще им бъде прието покаяние. Те са заблудените.

От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.

Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете (за Аллах) от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, наистина Аллах го знае.

За синовете на Израил бе разрешена всяка храна, освен онова, което те сами си възбраниха, преди да бъде низпослана Тората. Кажи им: “Донесете Тората и я прочетете, ако говорите истината!”

А който след това измисли лъжа за Аллах, тези са угнетителите.

Кажи им: “Аллах казва истината! Тогава следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! И той не бе от съдружаващите.”

Наистина първият Дом, съграден за хората, благословен и напътстващ за народите, е в Бека (Мека).

Там има ясни знамения и мястото на Ибрахим (Авраам), и който влезе там, е в безопасност. И дълг към Аллах е поклонението хадж за хората, които имат възможност. А който отрича, Аллах не се нуждае (от нищо).

Кажи им: “О, хора на Писанието, защо отричате знаменията на Аллах?А Аллах е свидетел на делата ви.”

Кажи им: “О, хора на Писанието, защо отклонявате от пътя на Аллах, стремейки се да го изкривите онези, които са повярвали, а сте свидетели (на истината)? Аллах не подминава вашите дела.”

100

О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви доведат до неверие.

101

И как не вярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник? А който се привърже здраво към Аллах, той вече е напътен по правия път, водещ към Аллах.

102

О, вярващи, бъдете притежатели на най-висша степен на таква към Аллах. Бойте се да не ви настигне смъртта преди да сте се отдали (на Аллах)!

103

И се хванете всички здраво за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове (един на друг), а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, надявайки се да се напътите към Него.

104

И нека сред вас да има общност (от духовни учители), която да зове към благото и да повелява доброто и да възбранява порицаваното! То тези са сполучилите.

105

И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение

106

В този Ден, някои лица ще побелеят и някои ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, (ще им се каже): “Нима се отрекохте, след като повярвахте? Вкусете тогава мъчението заради своето неверие!”

107

А онези, чиито лица побелеят, те ще са в милостта на Аллах, и те в нея ще пребивават вечно.

108

Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. И Аллах не иска гнет за световете.

109

На Аллах е всичко на небесата и на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата.

110

Вие станахте най-примерната общност, избрана за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво и за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.

111

И те не могат да ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб и ще избягат. После за тях, няма да има помощ.

112

Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен онези, които са се хванали за въжето на Аллах (правия път) и за едно въже от хората (духовния учител, който ще ги доближи към Аллах). И ги сполетя гнева на Аллах, и бяха белязани с нищета. Това е, защото отрекоха знаменията на Аллах и убиха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха (на Аллах) и престъпиха.

113

Те (всичките) не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност, които в нощните часове изправени четат знаменията на Аллах и свеждат чела до земята в суджуд.

114

Те вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.

115

Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. И Аллах знае най-добре богобоязливите.

116

А за отреклите вярата, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

117

Онова, което те (неверниците) раздават в земния живот (за показност и самохвалство) прилича на посева на хора, които угнетяват самите Себе си (не спазват заповедите и забраните на Аллах, заради което непрекъснато губят), и който посев от внезапен мразовит вихър е поразен. И не Аллах ги угнети, а те сами се угнетяват.

118

О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! Те не ще пропуснат да посеят помежду ви развала и искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.

119

Ето, вие (истинските вярващи) сте такива, вие ги обичате, а те не ви обичат. Вие вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Повярвахме”, но щом се уединят, хапят пръстите си от яд заради вас. Кажи им: “Умрете с яда си!” Аллах наистина знае съкровеното в сърцата.

120

И ако ви постигне добрина, това ги огорчава, а ако ви сполети злина, се радват (на нея). Но ако търпите и се боите да не изгубите милостта на Аллах, не ще ви навреди лукавството им с нищо. И наистина Аллах обгръща (със знанието Си) техните дела.

121

И ти бе се отделил от семейството си рано в призори, за да настаниш вярващите по места (удобни) за битката. И Аллах е Всечуващия, Всезнаещия.

122

А две дружини от вас се уплашиха и тъкмо се бяха провалили, но Аллах ги взе под покровителство Си. И вече нека на Аллах се уповават вярващите!

123

Аллах вече ви помогна при (битката) в Бадр, когато бяхте по-слаби (на брой и оръжие). И бойте се вече от Аллах, за да не загубите милостта Му и бъдете признателни!

124

Тогава казваше на вярващите: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?”

125

Даже, ако сте търпеливи и се боите да не изгубите милостта Му и те, ако случайно ви нападнат, тогава вашият Господ ще ви подкрепи с пет хиляди белязани ангели.

126

Аллах направи това (обещанието за подкрепа) за вас не за друго, а за да бъде само радостна вест за вас и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия,

127

(Тази подкрепа) е за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, за да се върнат покрушени.

128

От теб нищо не зависи. (Аллах) или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото те са угнетители.

129

На Аллах е всичко на небесата и на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е опрощаващ, милосърден.

130

О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена и бойте се от Аллах да не изгубите милостта Му, надявайки се така да сполучите!

131

И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците!

132

И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, надявайки се така да бъдете помилвани!

133

И се надпреварвайте към опрощението от вашия Господ и към Градината, голяма колкото небесата и земята, приготвена за богобоязливите (които се боят да не изгубят милостта на Аллах).

134

Тези са (богобоязливите), които раздават и в изобилие, и в нищета (за Аллах), и сдържат гнева си, и прощават на хората. А Аллах обича благодетелните.

135

И те (богобоязливите), щом сторят непристойност или угнетят душите си, споменават Аллах и молят опрощение за грехове си. А кой освен Аллах опрощава греховете? И те знаейки не упорстват в своите (грешни) деяния.

136

На тях наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, и там ще пребивават вечно. Колко прекрасна е отплатата за деянията им!

137

Преди вас (за много народи) се осъществи повелята на Аллах. Вече вървете по земята и вижте какъв бе краят на отричащите!

138

Тези (знамения) са пояснение и напътствие за хората, и наставление за богобоязливите (които се боят да не изгубят милостта на Аллах).

139

И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще сте надделелите, ако сте вярващи!

140

Ако вас ви засегне рана, то такава рана е засегнала и другия народ. Тези дни (радостни и тъжни) ги редуваме сред хората, за да узнае (изпита) Аллах кои са повярвалите и да придобие свидетели от вас. И Аллах не обича угнетителите,

141

(Това) е, за да пречисти Аллах повярвалите и да съкруши неверниците.

142

Или смятате да влезете в Рая, преди Аллах с изпитание да е узнал кои от вас се борят и кои са търпеливите?

143

И желаехте смъртта (по пътя на Аллах), преди да я срещнете. Но вече я видяхте (станахте свидетели), и (всъщност) това и очаквахте.

144

Мохамед е само един Пратеник, и преди него преминаха пратеници. Сега, ако той е умре или бъде убит, нима вие ще се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди с нищо на Аллах. И Аллах скоро ще въздаде на признателните.

145

Никой не умира, освен с позволението на Аллах. Тя (смъртта) е с предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И скоро ще въздадем на признателните.

146

И заедно с много от пророците се сражаваха и множество мъдреци, но те не изнемощяха от онова, което ги сполетя по пътя на Аллах, и не проявиха слабост, и не се огъваха. Аллах наистина обича търпеливите.

147

Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу неверниците!”

148

И така въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния.И Аллах обича благодетелните.

149

О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласнат назад (към неверието) и тогава ще сте от губещите.

150

Да, Аллах е вашият Покровител и Той е най-добрият помощник.

151

Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, за което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!

152

Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушавахте и ги убивахте, с Неговото позволение. Но след като Аллах ви даде онова, което искахте (победата), вие се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта, която ви бе дадена и се възпротивихте. Някои от вас искаха земните блага, а някои от вас искаха отвъдните блага. После Той ви отклони от тях (направи така, че да загубите), за да ви изпита. И наистина (въпреки това) вече ви прости. И Аллах е даряващ с благодат вярващите.

153

Когато вие побягнахте нагоре (към планината), без да погледнете назад към никого, а зад вас Пратеника (на Аллах) ви зовеше. И ви се въздаде селд това печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела.

154

После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.”

155

Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете групи, тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Но Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.

156

О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха за своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” И стори Аллах това за огорчение на сърцата им. Аллах дава и отнема живота. И Аллах съзира най-добре вашите дела.

157

И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, неизбежно има опрощение и милост от Аллах и тя е по-добро от онова, което трупат.

158

И да умрете или да бъдете убити, при Аллах ще бъдете събрани.

159

Тогава по милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с твърдо сърце, те щяха да се разотидат от теб. Вече им прости и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли нещо, уповавай се на Аллах! Наистина Аллах обича уповаващите се Нему.

160

Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? Тогава на Аллах да се уповават вярващите!

161

И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После на всякой ще му се изплати каквото е придобил. И те не ще бъдат угнетени.

162

Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах и мястото му е Адът? Колко лоша е тази участ!

163

При Аллах те са на степени. И Аллах съзира най-добре техните дела.

164

Аллах праща благодатта Си над вярващите (като ги подкрепя с духа на водителя на времето), когато измежду тях самите им определя пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, а преди това (преди да пожелаят Лика на Аллах) те бяха наистина в една явна заблуда.

165

Нима когато с двойна беда поразихте (враговете си), и вас ви порази същото, не рекохте: “Как стана това?” Кажи: “То е от вашите души.” Аллах за всяко нещо има сила.

166

Онова, което ви порази в деня, когато двете групи се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той вярващите.

167

И за да отличи кои са лицемерите. И им се рече: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Те рекоха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. И Аллах най-добре знае какво таят.

168

На онези, които рекоха за своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи им: “Тогава отблъснете смъртта от Себе си, ако говорите истината!”

169

И не смятайте за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, те са живи! При своя Господ те се препитават.

170

Ликуват с онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които (ще ги последват), но все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.

171

Радват се на обилие и благодат от Аллах. И искат да благовестят вярващите, че при Аллах не се губи наградата им.

172

Те са онези (вярващите), които откликнаха на Аллах и на Пратеника, дори и след като бяха ранени. За онези от тях, които се усъвършенстваха (до такава степен, че изпълняваха всички заповеди на Аллах , без изключение) и достигнаха до най-висшата степен на таква, има най-голямо въжнаграждение.

173

За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, тяхната вяра се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”

174

И така се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах.И Аллах е владетел на великата благодат.

175

Именно сатаната плаши така своите приближени. И не се страхувайте от тях, а се страхувайте (единствено) от Мен, ако сте вярващи!

176

И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска само да не им отреди дял в отвъдния живот. И за тях има огромно мъчение.

177

Онези, които купуват неверието срещу вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях има болезнено мъчение.

178

Неверниците да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за тях. Удължаваме им го само за да увеличават греховете си. И за тях има унизително мъчение.

179

Аллах не ще остави вярващите в положението, в което се намирате (истински вярващите и привидно вярващи са в едно), докато не отдели лошия от добрия (докато не се отдели истински вярващия от привидно вярващия). И Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае (разкрива неведомото на този Свой пратеник). В такъв случай, вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако повярвате и станете притежатели на таква, за вас има голяма награда.

180

И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за вашите дела.

181

Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и това как избиваха пророците без право. И ще им кажем: “Вкусете мъчителното изгаряне!”

182

То (мъчението) е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.

183

На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи им: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Щом говорите истината, защо тогава ги убихте?”

184

И ако те вземат за лъжец (не скърби), то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясни знаци и писания, и сияйни Книги.

185

Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди (равносметката за делата ви) напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще е сполучилият. А земният живот е нищо друго освен измамна наслада.

186

Наистина ще бъдете изпитвани по отношение на имотите и живота ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но ако изтърпите и станете притежатели на боязън, то това е от „великите” дела.

187

И когато Аллах взе обет от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. А колко лошо е онова, което купуват!

188

Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да се хвалят с онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение.

189

На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. И Аллах над всяко нещо има сила.

190

Несъмнено в сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня има знамения (доказателства) за улулелбаб (мъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах, на които са им били разкрити тайните).

191

Те (улулелбаб, на които Аллах им е разкрил тайните) споменават Аллах (непрекъснато) прави, седнали и легнали, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил всичко това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!

192

Господи наш, когото Ти вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.

193

Господи наш, чухме вестител да зове към вяра в Господ! И така повярвахме (и с вяра го последвахме). Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците (които са се посветили на Аллах и са спечелили Рая)!

194

И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти наистина никога не нарушаваш обещанието Си.”

195

А техният Господ им отвърна на молитвите им: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена, вие сте един от друг. А онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат, като награда от Аллах. И при Аллах е най-прекрасната награда.

196

Да не те мами оживлението на неверниците по земята

197

(Това е) кратко наслаждение, после мястото им е Адът. Колко лоша постеля е той!

198

Ала за онези, които се боят да не изгубят милостта на своя Господ, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно, и за тях има и угощение от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.

199

И наистина има такива от дарените с Писанието, които вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. И Аллах бързо прави равносметка.

200

О, вярващи (желаещи в земния живот да отдадат духа си на Аллах), бъдете търпеливи и станете притежатели на търпението, и осъществявайте връзка, и се бойте от Аллах (да не изгубите милостта Му), надявайки се така да сполучите!

3:200

Ал-Бакара

Ан-Ниса

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا اصْبِرُوا وَصَابِرُوا وَرَابِطُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ

Я eйюхeллeзинe амeнусбиру уe сабиру уe рабиту уeттeкуллахe лeaллeкум туфлихун(туфлихунe).

...